Last post date 10 May…

Last post date 10 May…. 2 месеца нищо ново в блога а колко неща се случиха от тогава, сега ще направя един flashback на нещата след онзи 10-ти.

       Преди трипчето до Будапеща имах да свърша нещо, може би едно от нещата които се ми коствали най-малко усилия :) просто се отпускаш и „политаш” слагам кавички защото в моя случай полета беше еднопосочен към майката земя ;). Скока с бънджи си го бях причислил към нещата които задължително трябва да се пробват но все го отлагах във времето, решението накрая не дойде от мен, подариха ми го приятели. Скока беше от Витиня 115 метра свободно падане - красота ....

Hello World..

.....препоръчвам го на всеки, ние хората по много начини все се опитваме да се борим със природата и нейните закони и с всяка такава крачка ставаме все по уязвими от нея. Това ми се въртеше из главата по пътя на връщане, след скока разбираш защо изхода от противопоставянето е известен още от началото.

      И да не забравя на Ваня, Ели и Марти благодаря за подаръка и грижата да ме опазят от силния вятър.

Виновниците и моята нервна усмивка

"Low-cost" до Будапеща

Средата на Май наближава също и  бюджетната почивка в Будапеща, тръпката преди пътуване я знаете, усещането за предстоящо задоволяване на вродените ни любопитство и любознателност.
Откъде започна всичко....едно късно телефонно обаждане... евтини самолетни билети и все още неплануван пролетен отпуск. Решението беше взето, веселата квартира ще ходи в Унгария
4 души
4 нощувки
2 речни бряга
на 1 красив град.

Обещаващо начало :)

Вирусът на доброто настроение

Никога не съм си водил дневник и съм се чудил на хората ползващи такъв, от къде идва потребноста им от това : нуждата от водене хронология на душевните си състояния; един вид общуване със себе си или оптимистичен поглед към бъдещи мемоари.Моята причина за стартирането на това блогче е простичка и се базира на вярата ми в заразноста на добро настроение.
В Go for Happiness ще описвам моя път на щастието, улицата която винаги е осветена и "уютна".